Day: August 8, 2022

Преди да стане образцова майка, Анджелина Джоли води много нездравословен живот. Подвизава се по среднощни партита, злоупотребява с алкохол и други опиати, без да се грижи изобщо за храненето си. Останал и е спомен от онези времена – татуировка ниско на корема, на която на латински пише „онова, което ме храни, същевременно ме унищожава”. Днес звездата живее по съвсем различен начин. Основният елемент от храненето и са броколи, спанак, сьомга и топли зеленчукови бульони. В диетата и няма място за сандвичи или нездравословни консервирани храни. „Как и какво ядем е от решаващо значение в живота ни.Ние не живеем, за да ядем, но ядем, за да живеем здравословно”, казва актрисата днес.

Тези думи до голяма степен съвпадат с мнението на Жан Антелм Брила-Саварен, който публикува книгата си „Философията на вкуса” преди повече от двеста години. Той първи популяризира идеята, че има тясна връзка между храненето и общото ни състояние. Тези схващания са особено подходящи сега, когато повече от всякога се считат за важни външният вид и чувствата на индивида. За сажаление култът към красиво и идеално поддържано тяло може да доведе до отрицателен ефект. Това важи по-конкретно за жените, които се подлагат понякога на сериозни мъчения, за да приличат на известни манекенки и актриси. Една особено опасна практика е да се пропуска закуската. Много жени робуват на погрешното схващане, че ако не хапнат нищо сутринта, цял ден няма да изпитват глад. Те си мислят, че обилната закуска ще ги накара да мислят за ядене през целия ден.

Проучванията обаче показват, че когато тялото не получи достатъчно енергия сутринта, мозъкът не функционира добре. Едно богато на въглехидрати хранене обаче повишава нивата на глюкоза в кръвта и кара тялото да освобождава серотонин – „хормона на щастието”. Това ни зарежда с положителни емоции, събуждаме се по-радостни, готови да започнем деня. Друг мит е свързан с продуктите на чиито опаковки пише „без захар”. В наше време има много жени, които използват само такива храни. Те обаче не ни гарантират по-фина фигура. Продуктите без захар съдържат заместители, които не задоволяват потребностите на тялото ни. Дори обилно хранене с „лайт” продукти ни оставя гладни и скоро отново ни се хапва. В крайна сметка се оказва, че често изяждаме повече, отколкото ако приемаме „нормални” продукти.

За да се чувстваме по-добре, трябва да обръщаме внимание на това с какво се храним. В храната ни не трябва да липсват витамини. Най-важният е В1, който отговаря за апетита и настроението ни. Той се намира в зърнените храни, слънчогледовите семки и свинското месо. Витамин В6 е особено важен за жените, защото за разлика от всяко друго вещество той регулира предменструалната напрегнатост. Има го в пуешкото и пилешкото месо, както и в сьомгата, триците и определени плодове и зеленчуци, като бананите. Недостигът на витамин В12 може да има много вредни последици. Липсата на този витамин може да доведе до депресия, поради което не трябва да забравяме да ядем яйца, телешко месо, риба и сирене.

При избора на хранителни продукти трябва освен това да обръщаме специално внимание на микроелементите, които те трябва да съдържат. Най-важните са желязо, цинк и магнезий. Дефицит на всеки от тези елементи може да доведе до сериозни заболявания. Желязо има в броколите, черния дроб, спанака и пълнозърнестия хляб. Дефицит на желязо може да доведе до проблеми с концентрацията, умора и слабост. Ще можем да управляваме стреса по-ефективно, ако ядем повече листни зеленчуци, както и ядки, шоколад и авокадо – всички тези продукти съдържат магнезий. Богато на цинк е месото (вкл. и птиче).

Когато съставяме ежедневната си диета, трябва също да обърнем внимание колко често се храним. Най-важният фактор е не колко ядем, а преди всичко колко често. Диетолозите и специалистите по хранене препоръчват да се хапва поне пет пъти, по малко, всеки ден. По този начин избягваме „леките закуски” с нездравословни храни и най-вече преяждането вечер след работа. Американската актриса Холи Бери твърди, че дължи фантастичната си фугура на честото хапване, но в малки количества. „Тази диета знам от фитнес-специалиста Саймън Уотърсън . Той ми обясни колко често трябва да се храня. Освен това той създаде за мен диета, която се основава на поддържане на стриктно съотношение от всички хранителни групи. Човек може да яде такова количество високопротеинови продукти (месо), колкото може да побере на отворената си длан, толкова плодове и зеленчуци, колкото събира в шепата, и не повече от сложните въглехидрати (зернени, ориз, макарони), отколкото може да побере в стиснат юмрук”, казва актрисата. Онези, които не искат да копират нейната диета „буква по буква”, въпреки това трябва да запомнят два основни принципа, които тя спазва: пийте поне два литра вода дневно и задължително последното хранене за деня да е най-малко два часа преди лягане.

Всеки, който знае какво означава „wellness”, трябва да живее по този начин.

Източници на въглехидрати в храната са предимно продукти с растителен произход – хляб, зърнени храни, картофи, зеленчуци, плодове и ягоди. От животинските продукти само млякото е истинският източник на въглехидрати (млечна захар). Хранителните продукти съдържат различни въглехидрати: зърнените храни и картофите съдържат нишесте – сложно вещество, неразтворимо във вода, делящо се под действието на храносмилателни сокове.

Известни нишестета: картофено, пшенично, оризово и др. В плодовете, ягодите и някои зеленчуци въглехидратите се съдържат под формата на различни захари: плодова захар, захар от цвекло, тръстикова, гроздова захар (глюкоза) и т.н. Тези вещества са разтворими във вода. Те и другите въглехидрати (и нишесте, и захар) се усвояват добре от организма. Разликата е в това, че разтворимата във вода захар бързо се абсорбира в кръвта, докато нишестето трябва първо да се разложи в червата до по-прости съединения. Окончателното разлагане на нишестето в тънките черва, където храната идва от стомаха на малки порции, и захарта, получена в резултат от това разлагане се абсорбира в кръвния поток постепенно.

Затова целесъобразно не всички въглехидрати се въвеждат във вид на захар, а основната тяхна маса се въвежда – във вид на нишесте. Това помага поддържането на  определено ниво на захар в кръвта и постепенното и доставяне до тъканите. Но понякога е необходимо бързо да се достави захар на тъканите (например, при силна умствена умора, продължително физическо натоварване, отслабване на сърдечната дейност). В такива случаи е необходимо да се употребява достатъчно количество захар, а в някои от случаите тя да се въведе директно в кръвта (венозно вливане на разтвор на глюкоза). Ако въглехидратите постъпват с храната в достатъчно количество, те се отлагат в специален вид животинско нишесте – гликоген. Отлагането на гликоген се извършва главно в черния дроб и мускулите.

При изобилие пък от храна въглехидратите преминават в организма в мазнини. Запасите от гликоген в бъдеще отново се разлагат до захар и постъпват в кръвта и тъканите на организма. Доказано е, че отлагането на въглехидратите в организма, е възможно и в този случай, когато количеството на въглехидратите в храната е ограничено, а протеините са много. Това се вижда от наблюдението на хищни животни, които предимно се хранят с месо също става натрупване на гликоген в черния дроб и мускулите. В експериментите с животни е установено, че не само мазнините се образуват от въглехидрати, но и въглехидратите на свой ред могат да се образуват от мазнини. По този начин, както мазнините, така и въглехидратите, могат да се образуват в организма от три основни вещества – белтъчини, мазнини и въглехидрати. Само белтъчините се явяват незаменими и могат да се образуват само от белтъчини.